27 нояб. 2007 г., 18:10

По трети петли

1.4K 0 26

ПО ТРЕТИ ПЕТЛИ

От твойта обич страшно ме боли -
не мога със любов да ти отвърна.
Среднощен сняг. До третите петли
ще си отида, без да те прегърна.

Среднощен сняг. До третите петли
до твоето сърце не се докосвам.
Не казвай нищо, знам, че те боли!
Сама съм. На самотния си остров.

За теб съм пътник, спрял на светофар -
пресичам, без дори да се обърна.
Мигът е детство, а светът е стар!
Отивам си и няма да се върна.

Не ме догонвай! И не ме моли...
Пламти по изгрев пътят пред ездача.

Среднощен сняг. По третите петли
над късната ти обич тихо плача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно изплакано.
  • "Не ме догонвай! И не ме моли...
    Пламти по изгрев пътят пред ездача.

    Среднощен сняг. По третите петли
    над късната ти обич тихо плача."

    Много силно!
  • Поредното Ви уникално творение!
  • Чета и препрочитам - въздействаща е поезията ти, Кети!
  • Да. "Среднощен сняг...изгревът ..." Много образно пишеш. Прочетох преди това и твои разкази. Мълча! Не зная с какво си се занимавала или се занимаваш в момента. Но за мен си едно явление като творец.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...