27.11.2007 г., 18:10

По трети петли

1.4K 0 26

ПО ТРЕТИ ПЕТЛИ

От твойта обич страшно ме боли -
не мога със любов да ти отвърна.
Среднощен сняг. До третите петли
ще си отида, без да те прегърна.

Среднощен сняг. До третите петли
до твоето сърце не се докосвам.
Не казвай нищо, знам, че те боли!
Сама съм. На самотния си остров.

За теб съм пътник, спрял на светофар -
пресичам, без дори да се обърна.
Мигът е детство, а светът е стар!
Отивам си и няма да се върна.

Не ме догонвай! И не ме моли...
Пламти по изгрев пътят пред ездача.

Среднощен сняг. По третите петли
над късната ти обич тихо плача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно изплакано.
  • "Не ме догонвай! И не ме моли...
    Пламти по изгрев пътят пред ездача.

    Среднощен сняг. По третите петли
    над късната ти обич тихо плача."

    Много силно!
  • Поредното Ви уникално творение!
  • Чета и препрочитам - въздействаща е поезията ти, Кети!
  • Да. "Среднощен сняг...изгревът ..." Много образно пишеш. Прочетох преди това и твои разкази. Мълча! Не зная с какво си се занимавала или се занимаваш в момента. Но за мен си едно явление като творец.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...