30 янв. 2016 г., 10:58

По(твое)желание

577 0 0

 

 

Утопия, било ли е това..
Нима изживяхме приказка една?!
Свят за двама създадохме да има 
Илюзия, казваш - красива мечта.

 

Защо оставяш ме да си отида
Да изчезна като капчица в мъгла 
И в тълпата сива да се скрия..
Искаш завинаги да замълча.

 

От далеч не съм жена..
Макар оставям в сърцето любовта

Нежна и красива, чувствам самота.

Съблазън на нощта..

 

Свърши мастилото на твореца
остана само в мисълта 
На приказката края сложи 
И за миг не се поколеба. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Бошнакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...