30 ene 2016, 10:58

По(твое)желание

578 0 0

 

 

Утопия, било ли е това..
Нима изживяхме приказка една?!
Свят за двама създадохме да има 
Илюзия, казваш - красива мечта.

 

Защо оставяш ме да си отида
Да изчезна като капчица в мъгла 
И в тълпата сива да се скрия..
Искаш завинаги да замълча.

 

От далеч не съм жена..
Макар оставям в сърцето любовта

Нежна и красива, чувствам самота.

Съблазън на нощта..

 

Свърши мастилото на твореца
остана само в мисълта 
На приказката края сложи 
И за миг не се поколеба. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Бошнакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...