30.01.2016 г., 10:58

По(твое)желание

572 0 0

 

 

Утопия, било ли е това..
Нима изживяхме приказка една?!
Свят за двама създадохме да има 
Илюзия, казваш - красива мечта.

 

Защо оставяш ме да си отида
Да изчезна като капчица в мъгла 
И в тълпата сива да се скрия..
Искаш завинаги да замълча.

 

От далеч не съм жена..
Макар оставям в сърцето любовта

Нежна и красива, чувствам самота.

Съблазън на нощта..

 

Свърши мастилото на твореца
остана само в мисълта 
На приказката края сложи 
И за миг не се поколеба. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Бошнакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...