По тясната пътечка
Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка,
но без да предполага, че аз не съм играчка.
Че мога, ако искам, главата й да взема.
И после да я питам: какъв й е проблема?
Защото съм се учил от малък на фехтовка
и няма да се вържа на никаква уловка.
Ще мина като хала, направо през гората.
И може би до обед ще стигна при Ламята,
която ще ме чака, в сърцето на баира,
там, дето Хоризонта от хълма колабира,
и дето всяка птичка, сканира синевата,
преди да абдикира. И кацне на земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ревов Все права защищены
