По тясната пътечка
Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка,
но без да предполага, че аз не съм играчка.
Че мога, ако искам, главата й да взема.
И после да я питам: какъв й е проблема?
Защото съм се учил от малък на фехтовка
и няма да се вържа на никаква уловка.
Ще мина като хала, направо през гората.
И може би до обед ще стигна при Ламята,
която ще ме чака, в сърцето на баира,
там, дето Хоризонта от хълма колабира,
и дето всяка птичка, сканира синевата,
преди да абдикира. И кацне на земята.
© Георги Ревов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красива носталгия... Хареса ми.
-
Тропа-троп, скок подскок, по пътечката мечок
се поклаща леко в шок със слушалки на уши
в ритъма на рап и рок с крачкомер брои
и калории гори в търсене на змейки и лами! -
Хубаво е, но ритъмът ми звучи малко като рап песен.
-
Вашата абдикация е предимно в провокация, така че си плувайте в тези ваши любими води.
-
Аз не съм от поетите, но признавам, че първо сканирах, после колабирах и накрая абдикирах....
-
Красота! Къде са аплодисментите на поетите? Скрили са се, защото са открили истинска поезия, а тя е плашеща със своята естественост!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
