По тънката сребърна нишка
ПО ТЪНКАТА СРЕБЪРНА НИШКА
По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка.
Откъсвам се, без съжаление,
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по друг начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е...
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето ù в музика пее,
дъхът ù - душата люлее...
.........................
По тънката сребърна нишка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хрис Все права защищены
