12 февр. 2012 г., 12:45

По тънката сребърна нишка

882 0 1

 

 

 

ПО ТЪНКАТА СРЕБЪРНА НИШКА

 
По тънката сребърна нишка 

издигам се като въздишка.

Откъсвам се, без съжаление, 

от зимното си ежедневие. 

Лишени от земно притегляне,

очите по друг начин проглеждат.

Те виждат - Вселената жива е... 

И ангелски стихове пише тя.

Сърцето ù в музика пее, 

дъхът ù  -  душата люлее...

   ......................... 

По тънката сребърна нишка.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...