12 февр. 2012 г., 12:45

По тънката сребърна нишка

885 0 1

 

 

 

ПО ТЪНКАТА СРЕБЪРНА НИШКА

 
По тънката сребърна нишка 

издигам се като въздишка.

Откъсвам се, без съжаление, 

от зимното си ежедневие. 

Лишени от земно притегляне,

очите по друг начин проглеждат.

Те виждат - Вселената жива е... 

И ангелски стихове пише тя.

Сърцето ù в музика пее, 

дъхът ù  -  душата люлее...

   ......................... 

По тънката сребърна нишка.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...