ПО ТЪНКАТА СРЕБЪРНА НИШКА

По тънката сребърна нишка

издигам се като въздишка.

Откъсвам се, без съжаление,

от зимното си ежедневие.

Лишени от земно притегляне,

очите по друг начин проглеждат.

Те виждат - Вселената жива е...

И ангелски стихове пише тя.

Сърцето ù в музика пее,

дъхът ù - душата люлее...

.........................

По тънката сребърна нишка.