12.02.2012 г., 12:45 ч.
По тънката сребърна нишка
684
0
1
По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка.
Откъсвам се, без съжаление,
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по друг начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е...
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето ù в музика пее,
дъхът ù - душата люлее...
.........................
По тънката сребърна нишка.
издигам се като въздишка.
Откъсвам се, без съжаление,
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по друг начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е...
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето ù в музика пее,
дъхът ù - душата люлее...
.........................
По тънката сребърна нишка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Хрис Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
