По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка.
Откъсвам се, без съжаление,
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по друг начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е...
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето ù в музика пее,
дъхът ù - душата люлее...
.........................
По тънката сребърна нишка.