По тънката сребърна нишка

Poetry » Other

879 0 1

ПО ТЪНКАТА СРЕБЪРНА НИШКА

По тънката сребърна нишка

издигам се като въздишка.

Откъсвам се, без съжаление,

от зимното си ежедневие.

Лишени от земно притегляне,

очите по друг начин проглеждат.

Те виждат - Вселената жива е...

И ангелски стихове пише тя.

Сърцето ù в музика пее,

дъхът ù - душата люлее...

.........................

По тънката сребърна нишка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0