По улея на времето се стичат дните,
не резонират в него нашите сърца.
И в хаоса от бушуващи емоции
отронва се единствена сълза. 

Но няма смисъл да изкажем слово,
и най-добре е тук да замълчим.
Когато тленното във пепелта догаря,
душите ни превръщат се във дим.

И може би все пак си заслужава
да оценим това, което е било.
А другото навярно сме пресяли
през ситото на дните, за добро. 

В света оттатък няма катинари,
не чакат пред затръшнати врати
онези, които сме предали в нужда -
грехa ни Бог дано да опрости.