May 29, 2016, 9:38 AM

По улея на времето

  Poetry
606 0 0

По улея на времето се стичат дните,
не резонират в него нашите сърца.
И в хаоса от бушуващи емоции
отронва се единствена сълза. 

 

Но няма смисъл да изкажем слово,
и най-добре е тук да замълчим.
Когато тленното във пепелта догаря,
душите ни превръщат се във дим.

 

И може би все пак си заслужава
да оценим това, което е било.
А другото навярно сме пресяли
през ситото на дните, за добро. 

 

В света оттатък няма катинари,
не чакат пред затръшнати врати
онези, които сме предали в нужда -
грехa ни Бог дано да опрости.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...