По улиците броя последните си крачки
По улиците броя последните си крачки
Сядам и поглеждам хората
В очите им се крие страх
А стражите
Отвеждат старите и болните
Лежа протегнал съхнеща десница
И докосвам нечия надежда
Чужда
И до другите във пъзела нареждам
Да я пазя докато се излекувам
Но все там съм
На няколко пресечки от дома
Но там ли съм наистина?
Толкова съм мръсен
Толкова съм сам и
Толкова навъсени
Са хората, които пазя в спомените си
Толкова съм се надрусал,
Че ме е срам
Да се погледна
В огледалото
И оставам сам
Толкова е късно
За нови запознанства
Нов живот
Нови хоризонти
Нов таван
Нови котки са полегнали
На одеалото ми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
