По улиците броя последните си крачки
По улиците броя последните си крачки
Сядам и поглеждам хората
В очите им се крие страх
А стражите
Отвеждат старите и болните
Лежа протегнал съхнеща десница
И докосвам нечия надежда
Чужда
И до другите във пъзела нареждам
Да я пазя докато се излекувам
Но все там съм
На няколко пресечки от дома
Но там ли съм наистина?
Толкова съм мръсен
Толкова съм сам и
Толкова навъсени
Са хората, които пазя в спомените си
Толкова съм се надрусал,
Че ме е срам
Да се погледна
В огледалото
И оставам сам
Толкова е късно
За нови запознанства
Нов живот
Нови хоризонти
Нов таван
Нови котки са полегнали
На одеалото ми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
