По вълните на времето

rudin (Иван Христов)
858 1444

29 мар. 2016 г., 21:59

Поэзия

431 0 2

По вълните на времето пусто

мойта свита уста все мълчи,

а ми идва да викна из пруста,

из гората, где вятър бучи.

Дето гинеха снажни хайдути,

а в полето след черни бразди

върху рала с ръцете подути

стискат дръжките наште деди.

И ми идва да викна, запея

на кавала по тънкия кръст,

като онзи предтеча Орфея

на Родопа, издигнала ръст.

На Балкана под билото снажно,

дето Ботев комита възпя,

на Беласица, Руен, Огражден

и на Тракия плодна пръстта.

Вместо мен, нека те да говорят,

нека песни хайдушки редят

за Индже, за дрънчащи окови –

свити устни пред тях да мълчат.