5 нояб. 2017 г., 16:35

Помня

1.1K 1 2

Помня блясъка в очите ти, 

помня вкуса на устните ти. 

Помня как дъха ми спираше, 

щом в очите ми се взираше, 

помня лицето ти красиво 

и сърцето ти до болка ревниво.

Помня как ме прегръщаше

и за миг целия ми свят обръщаше. 

Помня как ме целуваше страстно 

и пулса ми ускоряваше се бясно. 

Сега съм вече без теб 

и всеки ден се стапям като кубче лед. 

Обичам те, вече го разбери

и в живот ми ти завинаги се върни. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Silviq Stefanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....