По здрач
ПО ЗДРАЧ
Обосях.
А по стръмното тичам.
И ситнят -
все пайдушко - лета.
Битието на скитника сричам.
Нищета ме върти - на пета.
Побелях.
А какво е - не зная -
нашироко да пуснеш нога.
Между вчера и утре -
блуждая...
И не зная - защо, докога...
Прегорях!
А в полите на здрача
нито капчица жива вода.
Посмугляла -
Душата ми плаче...
Нито брод - ни небесна следа.
Дух мой беден,
Сърце не остана.
И Душата - с подбити пети...
И се бухвам!
Не плаче камбана.
Само болка. И обич.
Във стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
