4 jul 2015, 11:31  

По здрач 

  Poesía
696 0 2

ПО ЗДРАЧ

 

Обосях.

А по стръмното тичам.

И ситнят -

все пайдушко - лета.

Битието на скитника сричам.

Нищета ме върти - на пета.

Побелях.

А какво е - не зная -

нашироко да пуснеш нога.

Между вчера и утре -

блуждая...

И не зная - защо, докога...

Прегорях!

А в полите на здрача

нито капчица жива вода.

Посмугляла -

Душата ми плаче...

Нито брод - ни небесна следа.

Дух мой беден,

Сърце не остана.

И Душата - с подбити пети...

И се бухвам!

Не плаче камбана.

Само болка. И обич.

Във стих.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??