9 окт. 2015 г., 00:05

Победени

823 0 1

май 2013 Румяна Славова 

 

Рисувам страхове- 

в различни цветове. 

Кръщавам поотделно всеки- 

да ги разпознавам. 

В рамки ги поставям- 

сякаш бих могла да ги забравя! 

Някой бавно избледняват. 

Остават бегли очертания... 

Други още озверяват 

и срещу лицето ми се зъбят! 

Със стиснати юмруци 

гледам ги в очите! 

Те за гърлото ме сграбчват 

и краката ми огъват! 

Все пак говоря им, 

без глас, 

нали сме близки... 

Право нямат те 

да ме притискат! 

Не ще спечелят! 

В заешкото ми сърце 

расте и зрънце смелост! 

Един след друг 

с тях ще се разправя; 

ще скърцам зъби; 

през глава ще крача... 

Нали това е 

истинската същност на куража!? 

Онези упоритите ще опаковам- 

на дявола подарък ще изпратя! 

А избледнелите, 

на стената,ще запазя... 

Да помня, 

че съм победила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...