9 окт. 2015 г., 00:05

Победени

826 0 1

май 2013 Румяна Славова 

 

Рисувам страхове- 

в различни цветове. 

Кръщавам поотделно всеки- 

да ги разпознавам. 

В рамки ги поставям- 

сякаш бих могла да ги забравя! 

Някой бавно избледняват. 

Остават бегли очертания... 

Други още озверяват 

и срещу лицето ми се зъбят! 

Със стиснати юмруци 

гледам ги в очите! 

Те за гърлото ме сграбчват 

и краката ми огъват! 

Все пак говоря им, 

без глас, 

нали сме близки... 

Право нямат те 

да ме притискат! 

Не ще спечелят! 

В заешкото ми сърце 

расте и зрънце смелост! 

Един след друг 

с тях ще се разправя; 

ще скърцам зъби; 

през глава ще крача... 

Нали това е 

истинската същност на куража!? 

Онези упоритите ще опаковам- 

на дявола подарък ще изпратя! 

А избледнелите, 

на стената,ще запазя... 

Да помня, 

че съм победила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...