9 окт. 2015 г., 00:05

Победени

822 0 1

май 2013 Румяна Славова 

 

Рисувам страхове- 

в различни цветове. 

Кръщавам поотделно всеки- 

да ги разпознавам. 

В рамки ги поставям- 

сякаш бих могла да ги забравя! 

Някой бавно избледняват. 

Остават бегли очертания... 

Други още озверяват 

и срещу лицето ми се зъбят! 

Със стиснати юмруци 

гледам ги в очите! 

Те за гърлото ме сграбчват 

и краката ми огъват! 

Все пак говоря им, 

без глас, 

нали сме близки... 

Право нямат те 

да ме притискат! 

Не ще спечелят! 

В заешкото ми сърце 

расте и зрънце смелост! 

Един след друг 

с тях ще се разправя; 

ще скърцам зъби; 

през глава ще крача... 

Нали това е 

истинската същност на куража!? 

Онези упоритите ще опаковам- 

на дявола подарък ще изпратя! 

А избледнелите, 

на стената,ще запазя... 

Да помня, 

че съм победила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...