май 2013 Румяна Славова 

Рисувам страхове- 

в различни цветове. 

Кръщавам поотделно всеки- 

да ги разпознавам. 

В рамки ги поставям- 

сякаш бих могла да ги забравя! 

Някой бавно избледняват. 

Остават бегли очертания... 

Други още озверяват 

и срещу лицето ми се зъбят! 

Със стиснати юмруци 

гледам ги в очите! 

Те за гърлото ме сграбчват 

и краката ми огъват! 

Все пак говоря им, 

без глас, 

нали сме близки... 

Право нямат те 

да ме притискат! 

Не ще спечелят! 

В заешкото ми сърце 

расте и зрънце смелост! 

Един след друг 

с тях ще се разправя; 

ще скърцам зъби; 

през глава ще крача... 

Нали това е 

истинската същност на куража!? 

Онези упоритите ще опаковам- 

на дявола подарък ще изпратя! 

А избледнелите, 

на стената,ще запазя... 

Да помня, 

че съм победила!