Горчинова (Лилия Горчинова)
2 2
15 нояб. 2017 г., 08:23

Почерк 

  Поэзия
488 1 3

Грозно пиша

не е моя вината,

че грозно излиза както от устата

така и от ръката.

Този почерк не ме слуша

дойде ми вече до гуша

Всяка буква е наклонена в различна посока

не следва ни ума,

ни на логиката потока,

а върви,преди него

дори.

Реших буквите да накажа

ето, сега ще ви покажа

Машината може да печата

по листи буквите в прави редове намята

Тя може да ви преброи,

строи и смята.

И стана толкова красиво и четливо,

че ме пристърга чувство гнило.

Сякаш изгубих своя глас,

а всяка буква там с други обградена

лежеше на листа – без душа и поразена.

картината беше наистина разбираема и подредена

но римата изгуби смисъла,

за който бе родена.

А щом това става с творението на творението,

какво ли мисли за нас твореца

вижда ли ни в нашите редове подредени,

разчита ли ни, там някъде отеца?

© Лилия Горчинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??