Почерк
Грозно пиша
не е моя вината,
че грозно излиза както от устата
така и от ръката.
Този почерк не ме слуша
дойде ми вече до гуша
Всяка буква е наклонена в различна посока
не следва ни ума,
ни на логиката потока,
а върви,преди него
дори.
Реших буквите да накажа
ето, сега ще ви покажа
Машината може да печата
по листи буквите в прави редове намята
Тя може да ви преброи,
строи и смята.
И стана толкова красиво и четливо,
че ме пристърга чувство гнило.
Сякаш изгубих своя глас,
а всяка буква там с други обградена
лежеше на листа – без душа и поразена.
картината беше наистина разбираема и подредена
но римата изгуби смисъла,
за който бе родена.
А щом това става с творението на творението,
какво ли мисли за нас твореца
вижда ли ни в нашите редове подредени,
разчита ли ни, там някъде отеца?
© Лилия Горчинова All rights reserved.
