Почит на обречения
Почит на обречения
Вкусвам сълзите ти,
дъхат на мен,
обрекли очите
на пагубен плен.
На съд пред сърцето си
сам се изправяш,
поглеждаш лицето
не се оправдаваш.
Навярно виновен си,
сам го решаваш,
сам се осъждаш
и сам оковаваш.
Сърцето ти ледено
тихо ридае,
защо не прощава
и то не знае.
Почит на обречения
да гори във своя ад,
на себе си обречения
грешен е,и свят...
Вкусвам сълзите ти,
дъхат на мен,
обрекли очите
на пагубен плен.
На съд пред сърцето си
сам се изправяш,
поглеждаш лицето
не се оправдаваш.
Навярно виновен си,
сам го решаваш,
сам се осъждаш
и сам оковаваш.
Сърцето ти ледено
тихо ридае,
защо не прощава
и то не знае.
Почит на обречения
да гори във своя ад,
на себе си обречения
грешен е,и свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
/6/
