Mar 14, 2006, 8:42 PM

Почит на обречения 

  Poetry
644 0 4
 Почит на обречения

Вкусвам сълзите ти,
дъхат на мен,
обрекли очите
на пагубен плен.
На съд пред сърцето си
сам се изправяш,
поглеждаш лицето
не се оправдаваш.
Навярно виновен си,
сам го решаваш,
сам се осъждаш
и сам оковаваш.
Сърцето ти ледено
тихо ридае,
защо не прощава
и то не знае.

Почит на обречения
да гори във своя ад,
на себе си обречения
грешен е,и свят...

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??