14.03.2006 г., 20:42 ч.

Почит на обречения 

  Поезия
635 0 4
 Почит на обречения

Вкусвам сълзите ти,
дъхат на мен,
обрекли очите
на пагубен плен.
На съд пред сърцето си
сам се изправяш,
поглеждаш лицето
не се оправдаваш.
Навярно виновен си,
сам го решаваш,
сам се осъждаш
и сам оковаваш.
Сърцето ти ледено
тихо ридае,
защо не прощава
и то не знае.

Почит на обречения
да гори във своя ад,
на себе си обречения
грешен е,и свят...

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??