Почит на обречения
Почит на обречения
Вкусвам сълзите ти,
дъхат на мен,
обрекли очите
на пагубен плен.
На съд пред сърцето си
сам се изправяш,
поглеждаш лицето
не се оправдаваш.
Навярно виновен си,
сам го решаваш,
сам се осъждаш
и сам оковаваш.
Сърцето ти ледено
тихо ридае,
защо не прощава
и то не знае.
Почит на обречения
да гори във своя ад,
на себе си обречения
грешен е,и свят...
Вкусвам сълзите ти,
дъхат на мен,
обрекли очите
на пагубен плен.
На съд пред сърцето си
сам се изправяш,
поглеждаш лицето
не се оправдаваш.
Навярно виновен си,
сам го решаваш,
сам се осъждаш
и сам оковаваш.
Сърцето ти ледено
тихо ридае,
защо не прощава
и то не знае.
Почит на обречения
да гори във своя ад,
на себе си обречения
грешен е,и свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
/6/
