1 дек. 2006 г., 22:20

Почни мъ, Ваньо...

888 0 7
Дъ съ читйе с чувство за смех!

- Умори мъ, бре Ваньо!

Що ми фкара?

- Къдя мъ, Стойно?

Що ти е сига?

 

- Нали мъ мачка,

посли в мени влязна...

- Какво мъ, Стойно?

Само та пипах.

 

- Йей тук в синото

кат ма тръшна...

- Нимой мъ, Стойно,

сламка йе това.

 

- Я, стига, Ваньо!

Почвай дъ мъ чешиш!

Чи апи мъ проклетата блъа.

- Добря мъ, Стойно,

ша та чешъ.

Па посли ша та щасливя.  

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...