Почни мъ, Ваньо...
Дъ съ читйе с чувство за смех!
- Умори мъ, бре Ваньо!
Що ми фкара?
- Къдя мъ, Стойно?
Що ти е сига?
- Нали мъ мачка,
посли в мени влязна...
- Какво мъ, Стойно?
Само та пипах.
- Йей тук в синото
кат ма тръшна...
- Нимой мъ, Стойно,
сламка йе това.
- Я, стига, Ваньо!
Почвай дъ мъ чешиш!
Чи апи мъ проклетата блъа.
- Добря мъ, Стойно,
ша та чешъ.
Па посли ша та щасливя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
