Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
1 dic 2006, 22:20

Почни мъ, Ваньо...

  Poesía
890 0 7
Дъ съ читйе с чувство за смех!

- Умори мъ, бре Ваньо!

Що ми фкара?

- Къдя мъ, Стойно?

Що ти е сига?

 

- Нали мъ мачка,

посли в мени влязна...

- Какво мъ, Стойно?

Само та пипах.

 

- Йей тук в синото

кат ма тръшна...

- Нимой мъ, Стойно,

сламка йе това.

 

- Я, стига, Ваньо!

Почвай дъ мъ чешиш!

Чи апи мъ проклетата блъа.

- Добря мъ, Стойно,

ша та чешъ.

Па посли ша та щасливя.  

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0