1 dic 2006, 22:20

Почни мъ, Ваньо...

  Poesía
889 0 7
Дъ съ читйе с чувство за смех!

- Умори мъ, бре Ваньо!

Що ми фкара?

- Къдя мъ, Стойно?

Що ти е сига?

 

- Нали мъ мачка,

посли в мени влязна...

- Какво мъ, Стойно?

Само та пипах.

 

- Йей тук в синото

кат ма тръшна...

- Нимой мъ, Стойно,

сламка йе това.

 

- Я, стига, Ваньо!

Почвай дъ мъ чешиш!

Чи апи мъ проклетата блъа.

- Добря мъ, Стойно,

ша та чешъ.

Па посли ша та щасливя.  

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...