17 авг. 2008 г., 22:36

почти

883 0 10
вратът му е почти толкова дълъг
колкото моя и устните му прилепват
почти идеално към моите и в някакъв смисъл
липсата на форма и опаковка на цялото това
на цялото което се случва е твърде объркващо
твърде обезпокояващо
пък то се пишело
обезпокоен
а не обезспокоен
защото аз си мисля че спокойствието е в пъти по-съществено
от покоя покоят рано или късно
настъпва когато умреш пък спокойствието е по-трудно
за постигане
особено когато седя рано сутрин в леглото си
без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
нали мигрираха всеки нанякъде
в Созопол
или в малките си депресии
и освен това в чужбина
ето какво остава от очакванията
почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
моето малко нещо което ме човърка от отдавна

и вратът му е почти толкова дълъг
ръцете почти толкова меки
погледът почти толкова влюбен
а трябва някъде да има пролука
трябва някъде да има някаква уловка
нещо което да е
някак не наред
нещо някаква уловка

а аз
почти щастлив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • особено когато седя рано сутрин в леглото си
    без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
    нали мигрираха всеки нанякъде
    в Созопол
    или в малките си депресии
    и освен това в чужбина
    ето какво остава от очакванията
    почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
    моето малко нещо което ме човърка от отдавна
    .......

    няма да кажа нищо
  • невероятно хубаво...
  • "и вратът му е почти толкова дълъг
    ръцете почти толкова меки
    погледът почти толкова влюбен
    а трябва някъде да има пролука"

    Почти изгубено .Веднага след това
    почти намерено.На границата между самотата
    и равновесието. Почти от другата страна,
    където да останеш струва си цената...

    Аплодисменти за идеята и реализацията!


  • Аха, много различно и хубаво.
    Поздрав.
  • по-съществено е... дааа!

    Йййеесс!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...