17.08.2008 г., 22:36

почти

877 0 10
вратът му е почти толкова дълъг
колкото моя и устните му прилепват
почти идеално към моите и в някакъв смисъл
липсата на форма и опаковка на цялото това
на цялото което се случва е твърде объркващо
твърде обезпокояващо
пък то се пишело
обезпокоен
а не обезспокоен
защото аз си мисля че спокойствието е в пъти по-съществено
от покоя покоят рано или късно
настъпва когато умреш пък спокойствието е по-трудно
за постигане
особено когато седя рано сутрин в леглото си
без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
нали мигрираха всеки нанякъде
в Созопол
или в малките си депресии
и освен това в чужбина
ето какво остава от очакванията
почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
моето малко нещо което ме човърка от отдавна

и вратът му е почти толкова дълъг
ръцете почти толкова меки
погледът почти толкова влюбен
а трябва някъде да има пролука
трябва някъде да има някаква уловка
нещо което да е
някак не наред
нещо някаква уловка

а аз
почти щастлив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • особено когато седя рано сутрин в леглото си
    без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
    нали мигрираха всеки нанякъде
    в Созопол
    или в малките си депресии
    и освен това в чужбина
    ето какво остава от очакванията
    почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
    моето малко нещо което ме човърка от отдавна
    .......

    няма да кажа нищо
  • невероятно хубаво...
  • "и вратът му е почти толкова дълъг
    ръцете почти толкова меки
    погледът почти толкова влюбен
    а трябва някъде да има пролука"

    Почти изгубено .Веднага след това
    почти намерено.На границата между самотата
    и равновесието. Почти от другата страна,
    където да останеш струва си цената...

    Аплодисменти за идеята и реализацията!


  • Аха, много различно и хубаво.
    Поздрав.
  • по-съществено е... дааа!

    Йййеесс!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...