17 ago 2008, 22:36

почти

878 0 10
вратът му е почти толкова дълъг
колкото моя и устните му прилепват
почти идеално към моите и в някакъв смисъл
липсата на форма и опаковка на цялото това
на цялото което се случва е твърде объркващо
твърде обезпокояващо
пък то се пишело
обезпокоен
а не обезспокоен
защото аз си мисля че спокойствието е в пъти по-съществено
от покоя покоят рано или късно
настъпва когато умреш пък спокойствието е по-трудно
за постигане
особено когато седя рано сутрин в леглото си
без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
нали мигрираха всеки нанякъде
в Созопол
или в малките си депресии
и освен това в чужбина
ето какво остава от очакванията
почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
моето малко нещо което ме човърка от отдавна

и вратът му е почти толкова дълъг
ръцете почти толкова меки
погледът почти толкова влюбен
а трябва някъде да има пролука
трябва някъде да има някаква уловка
нещо което да е
някак не наред
нещо някаква уловка

а аз
почти щастлив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • особено когато седя рано сутрин в леглото си
    без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
    нали мигрираха всеки нанякъде
    в Созопол
    или в малките си депресии
    и освен това в чужбина
    ето какво остава от очакванията
    почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
    моето малко нещо което ме човърка от отдавна
    .......

    няма да кажа нищо
  • невероятно хубаво...
  • "и вратът му е почти толкова дълъг
    ръцете почти толкова меки
    погледът почти толкова влюбен
    а трябва някъде да има пролука"

    Почти изгубено .Веднага след това
    почти намерено.На границата между самотата
    и равновесието. Почти от другата страна,
    където да останеш струва си цената...

    Аплодисменти за идеята и реализацията!


  • Аха, много различно и хубаво.
    Поздрав.
  • по-съществено е... дааа!

    Йййеесс!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...