почти
вратът му е почти толкова дълъг
колкото моя и устните му прилепват
почти идеално към моите и в някакъв смисъл
липсата на форма и опаковка на цялото това
на цялото което се случва е твърде объркващо
твърде обезпокояващо
пък то се пишело
обезпокоен
а не обезспокоен
защото аз си мисля че спокойствието е в пъти по-съществено
от покоя покоят рано или късно
настъпва когато умреш пък спокойствието е по-трудно
за постигане
особено когато седя рано сутрин в леглото си
без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
нали мигрираха всеки нанякъде
в Созопол
или в малките си депресии
и освен това в чужбина
ето какво остава от очакванията
почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
моето малко нещо което ме човърка от отдавна
и вратът му е почти толкова дълъг
ръцете почти толкова меки
погледът почти толкова влюбен
а трябва някъде да има пролука
трябва някъде да има някаква уловка
нещо което да е
някак не наред
нещо някаква уловка
а аз
почти щастлив
колкото моя и устните му прилепват
почти идеално към моите и в някакъв смисъл
липсата на форма и опаковка на цялото това
на цялото което се случва е твърде объркващо
твърде обезпокояващо
пък то се пишело
обезпокоен
а не обезспокоен
защото аз си мисля че спокойствието е в пъти по-съществено
от покоя покоят рано или късно
настъпва когато умреш пък спокойствието е по-трудно
за постигане
особено когато седя рано сутрин в леглото си
без дрехи без думи без чакане без работа без приятелите си
нали мигрираха всеки нанякъде
в Созопол
или в малките си депресии
и освен това в чужбина
ето какво остава от очакванията
почти нищо не остава освен малкото ми двоумение
моето малко нещо което ме човърка от отдавна
и вратът му е почти толкова дълъг
ръцете почти толкова меки
погледът почти толкова влюбен
а трябва някъде да има пролука
трябва някъде да има някаква уловка
нещо което да е
някак не наред
нещо някаква уловка
а аз
почти щастлив
© Питър Хайнрих All rights reserved.
