Почти
В една паралелна Вселена
се смея в момента до теб.
В нея те срещнах навреме
и всичко е... просто наред.
Прибирам се вечер в дома ни,
уютен, изпълнен със смях,
където ни чака синът ни
и две дъщерички за цвят.
Прибираш се ти, тупурдия
и шум, и въпроси, и смях...
Прегръщаш ме, “Как си, любима?”,
изслушваш ме, после и тях.
Накрая притихвам заслушана
как е преминал за тебе деня,
и на рамото ти топло сгушена
неусетно ме стига съня.
Работим, мечтаем, планираме,
сбъдваме, любим се, спим,
така отминават годините
в една паралелна Вселена, любими...
А в тази... Почти се намерихме,
почти ми се сбъдна, почти....
Какво, че не беше на време,
какво, че така ми горчи...
29.06.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
