8 июл. 2007 г., 11:34

Почти биографично

645 0 1

               Почти биографично

         

Имало едно дете - малко, русоляво, живо.

Там, под синьото небе расло - слънчево, игриво.

Буквите то опознало още в ранното си детство,

туй било добро начало за богатото наследство.

Питало надлъж и шир как, защо, кога и колко?

За световния Всемир и за звездни обиколки.

Там, във своя буквен свят, то разбрало сам-само,

че живее в стъклен свят, пазен от добро и зло.

Раснало като картина, правена през Ренесанса.

Сблъсквало се със мнозина, но намерило си шанса!

В четивата всепризнати търсило покой и мир.

А животът непонятен - блъскал го от вир във вир!

После станало голяма - нежна, чувствена жена.

Спорила със татко, с мама - не останала сама.

Менделсон като засвирил, тя с почуда осъзнала,

че това, което дири, май го не е опознала.

Върнала се тя отново в своя буквен свят - голям,

да подири, из основи, щастието свое там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...