Почти биографично
Имало едно дете - малко, русоляво, живо.
Там, под синьото небе расло - слънчево, игриво.
Буквите то опознало още в ранното си детство,
туй било добро начало за богатото наследство.
Питало надлъж и шир как, защо, кога и колко?
За световния Всемир и за звездни обиколки.
Там, във своя буквен свят, то разбрало сам-само,
че живее в стъклен свят, пазен от добро и зло.
Раснало като картина, правена през Ренесанса.
Сблъсквало се със мнозина, но намерило си шанса!
В четивата всепризнати търсило покой и мир.
А животът непонятен - блъскал го от вир във вир!
После станало голяма - нежна, чувствена жена.
Спорила със татко, с мама - не останала сама.
Менделсон като засвирил, тя с почуда осъзнала,
че това, което дири, май го не е опознала.
Върнала се тя отново в своя буквен свят - голям,
да подири, из основи, щастието свое там.
© Надежда Борисова All rights reserved.