Почти биографично

Имало едно дете - малко, русоляво, живо.

Там, под синьото небе расло - слънчево, игриво.

Буквите то опознало още в ранното си детство,

туй било добро начало за богатото наследство.

Питало надлъж и шир как, защо, кога и колко?

За световния Всемир и за звездни обиколки.

Там, във своя буквен свят, то разбрало сам-само,

че живее в стъклен свят, пазен от добро и зло.

Раснало като картина, правена през Ренесанса.

Сблъсквало се със мнозина, но намерило си шанса!

В четивата всепризнати търсило покой и мир.

А животът непонятен - блъскал го от вир във вир!

После станало голяма - нежна, чувствена жена.

Спорила със татко, с мама - не останала сама.

Менделсон като засвирил, тя с почуда осъзнала,

че това, което дири, май го не е опознала.

Върнала се тя отново в своя буквен свят - голям,

да подири, из основи, щастието свое там.