Почти до върха
Някъде там, между черно и бяло,
там до върха заснежен,
бе захвърлено някакво тяло,
а до него лист, написан небрежен:
„Не заравяй, недей!
Не си прави труда!
Чудовище беше, гаден злодей!
Остави го на вятъра и на студа!“
И ти продължаваш, вървиш ли вървиш,
все нагоре поглеждаш, катериш...
Понякога спираш, почиваш и спиш,
но целта е далече,а ти вървиш ли вървиш...
Теренът е труден,
хлъзгав и каменист,
но ти си възбуден,
упорит алпинист!
Боговете са чули, молитва една!
Някой страда и жали
за погубена самотна душа.
Вятър вее, никой не гали!
И в мъглата накрая,
грешна крачка встрани...
Падаш бавно в безкрая...
...
А до теб бележка лежи:
„Не заравяй, недей!
Не си прави труда...“
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© SMooth Все права защищены
