Почти изречено
Небето в рамка днес затворих
и късам пак вселената на срички.
С луната тихо тази нощ ще споря,
изгубен в думите - обичам те!
Катеря се по зъбери незнайни,
ръката ми посяга към звездите,
вятърът отнася в свойте тайни
напуканото в устните - обичам те!
Потъвам в океански падини,
като корал на дъното се вричам
и в слепостта на бездната гори
в очите ми искрицата - обичам те!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
