8 янв. 2007 г., 15:38

Почти изречено 

  Поэзия
814 0 15

Небето в рамка днес затворих
и късам пак вселената на срички.
С луната тихо тази нощ ще споря,
изгубен в думите - обичам те!

Катеря се по зъбери незнайни,
ръката ми посяга към звездите,
вятърът отнася в свойте тайни
напуканото в устните - обичам те!

Потъвам в океански падини,
като корал на дъното се вричам
и в слепостта на бездната гори
в очите ми искрицата - обичам те!

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??