Небето в рамка днес затворих
и късам пак вселената на срички.
С луната тихо тази нощ ще споря,
изгубен в думите - обичам те!
Катеря се по зъбери незнайни,
ръката ми посяга към звездите,
вятърът отнася в свойте тайни
напуканото в устните - обичам те!
Потъвам в океански падини,
като корал на дъното се вричам
и в слепостта на бездната гори
в очите ми искрицата - обичам те!
© Найден Найденов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
