valli (Валентина Велчева)
16 10
7 авг. 2012 г., 22:49

Почти липса... 

  Поэзия » Любовная
570 0 3

И тази нощ ще бъда вещица.

Принцесата във мен заспа.

Взе си с нея полумесеца.
На мен остави ми нощта.
И тук със нея двете си мълчим.
Мълчим за спомени, мълчиме за тогава,
когато някой ни изпращаше звезди.
Въпреки че няма право.
И смях ни пращаше, от девет планини в десета.
Повтаряше ни колко сме красиви.
Каза, че и той някъде е под небето
и докато не ни намери, не мисли да заспива.
А аз го чакам още... и сега.
Отвикнах самичка да заспивам.
Ще ми се да можех да го навестя,
но не остана в метлата ми гориво.
Не ми останаха и сили, нямам.
Останах само по надежда.
И всяка нощ ще бъда няма,
докато не кажеш нещо...

© Валентина Велчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Къде са деветдесет и осемте шестици и многобройните коментари с похвали и пожелания...
    Колкото пъти бъде посетен стихът ,толкова шестици му трябва.
    Красота за възхита е писането ти .
    Тъжно е ,че те боли и мълчиш.Сълзите лекуват.
    Излекувай се с преминаването на това ти настроение.
  • благодаря...
  • Яхвай надеждата!Много оригинален стих!Поздравления!
Предложения
: ??:??