AlexAndrer (Александър Петров)
9 4
1 мар. 2014 г., 12:49

Почти любов 

  Поэзия » Любовная
849 0 6

Почти любов

 

Защо не забравям? Босонога надежда…

Днес, ако срещнем се, ще бъде случайно.

Защо не забравям? Разходка гореща…

пътят е същ, но следите - незнайни.

 

И да… щом се срещаме сякаш случайно,

в ефира от хора безцветни,  рисувам те!

Така е… обичам те плахо и тайно!

Събирам портретите,  скришом целувам те.

 

Аз  съществувам… Живея в картините…

Забравих да дишам, имам само боите.

Живея назаем… обичам от рестото,

отричам света, но имам те, имам те.

 

И все пак, щом обичам така илюзорно,

бездъно далечно, беззвучно,  глупешки…

Тишина… не ми се говори… Безспорно,

те имам наяве, макар и лудешки…

 

2014

© Александър Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??