Почти любов
Почти любов
Защо не забравям? Босонога надежда…
Днес, ако срещнем се, ще бъде случайно.
Защо не забравям? Разходка гореща…
пътят е същ, но следите - незнайни.
И да… щом се срещаме сякаш случайно,
в ефира от хора безцветни, рисувам те!
Така е… обичам те плахо и тайно!
Събирам портретите, скришом целувам те.
Аз съществувам… Живея в картините…
Забравих да дишам, имам само боите.
Живея назаем… обичам от рестото,
отричам света, но имам те, имам те.
И все пак, щом обичам така илюзорно,
бездъно далечно, беззвучно, глупешки…
Тишина… не ми се говори… Безспорно,
те имам наяве, макар и лудешки…
2014
© Александър Петров All rights reserved.
