ПОЧТИ ПЕШЕХОДЕН РОМАНС
Р.Чакърова
Простенват глухо пешеходни зебри
щом крак автомобилен ги настъпи.
И чувство на раирана потребност
се ражда от разцъфналите пъпки.
Дъхти на асфалтирани посоки,
на жълти маркировки и мечти.
И някак невъзможно и високо
зелено бръмбарче към тях лети...
По-леко пари белегът от вчера
и пръстите ти бавно се топят
по края на косите ми, намерили
най-тъмнокестенявата си смърт...
А моята пола мете напрашени
и стъпкани планети и звезди,
преди секунди само грели в нашите
съвсем неподозиращи души...
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova Все права защищены