Почти приказка
Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.
А ти ще отвориш учуден и слисан.
Почти Пепеляшка съм. Как ти се струва?
Когато удари дванайсет да видим
кристална пантофка дали ще изгубя.
Не ни трябва никаква тиква-каляска,
ни фея за рокля атлазено мека.
Звездите две думи над нас ще надраскат
потайни. И те да ни станат пътека.
Ще бъда момиче от вар. И принцеса.
И вещища. Майка. Горчилка и сладост.
Бъди и ти всеки... Дано ни хареса
животът, оплел ни за зло и за радост.
Така било писано - някога, някъде,
да бъдем един за друг с тебе орисани.
Светът е голям и ни дебнат от всякъде
небивали приказки, още неписани.
И вечер, щом седна отпред пред вратата
с усмивка на зряла жена и момиче,
ела до мен тихо. С букет от дъгата
и с нежна прегръдка...
И ме обичай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
