Почти простичко
Аз се оплитам в самотни въжета,
ти ме отскубваш. Боли!
После изпадам в изишни клишета,
мразя се в твоите очи.
Всяко мое начало крещящо
води до ребус от нови реки.
Мислите в тях си бясно потапям,
стигам до нови сплетни...
Ти ме разплиташ в мрежи самотни,
аз се увивам в своя сумрак.
После запътвам се в чужди посоки,
скитам към себе си пак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
и колко хубаво си се изразила ...
