11.09.2010 г., 22:30 ч.

Почти простичко 

  Поезия » Друга
865 0 6

Аз се оплитам в самотни въжета,

ти ме отскубваш. Боли!

После изпадам в изишни клишета,

мразя се в твоите очи.

 

Всяко мое начало крещящо

води до ребус от нови реки.

Мислите в тях си бясно потапям,

стигам до нови сплетни...

 

Ти ме разплиташ в мрежи самотни,

аз се увивам в своя сумрак.

После запътвам се в чужди посоки,

скитам към себе си пак...

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??