Днес и вчера не се различават.

Мъртвоходещи сиви души

се прозяват и дозаразяват...

Тлачат с кал вече мръсни уши...

Светлината е напаст и чума,

всяка истина спи упоена...

Свобода е загниваща дума

и на всеки му дреме на члена...

Бог е луднал, лицето си пази

от човешки  ритници лукави.

Даже дяволът вече ни мрази,

иска ада  от нас да избави.

Ненаписани са житията

на тъй малкото светли души...

А в пещта някой все ни премята

и отвътре навън ни руши.

Днес и вчера отново остават

непрегърнати много мечти.

Те пътеки да бъдат престават,

а човекът - безпътен почти...