Почти реално...
Днес и вчера не се различават.
Мъртвоходещи сиви души
се прозяват и дозаразяват...
Тлачат с кал вече мръсни уши...
Светлината е напаст и чума,
всяка истина спи упоена...
Свобода е загниваща дума
и на всеки му дреме на члена...
Бог е луднал, лицето си пази
от човешки ритници лукави.
Даже дяволът вече ни мрази,
иска ада от нас да избави.
Ненаписани са житията
на тъй малкото светли души...
А в пещта някой все ни премята
и отвътре навън ни руши.
Днес и вчера отново остават
непрегърнати много мечти.
Те пътеки да бъдат престават,
а човекът - безпътен почти...
© Ботьо Петков All rights reserved.
