5 дек. 2007 г., 11:31

Почти съвършено обичана

1.6K 1 27
Защото обичам - обичам във вярност
и не изпадам в моментни приумици,
в себе си нося онази безкрайност,
кръстосала шпага с хорски безумици.
Раздавам се, но имам още за даване,
във всеки оставям частици от мен,
грешките вписвам в графата "прощаване",
забравени там се изтриват след ден.
Дори и да плача, наум се усмихвам,
защото боли, но знам, че съм жива,
в тишината заслушана после притихвам,
и грижовната вечер с мечти ме завива.
Любовта ми си има различни лица
и с много имена е наричана,
посявам я тайно в любящи сърца
и съм почти съвършено обичана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...