5 дек. 2007 г., 11:31

Почти съвършено обичана

1.6K 1 27
Защото обичам - обичам във вярност
и не изпадам в моментни приумици,
в себе си нося онази безкрайност,
кръстосала шпага с хорски безумици.
Раздавам се, но имам още за даване,
във всеки оставям частици от мен,
грешките вписвам в графата "прощаване",
забравени там се изтриват след ден.
Дори и да плача, наум се усмихвам,
защото боли, но знам, че съм жива,
в тишината заслушана после притихвам,
и грижовната вечер с мечти ме завива.
Любовта ми си има различни лица
и с много имена е наричана,
посявам я тайно в любящи сърца
и съм почти съвършено обичана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...