5.12.2007 г., 11:31 ч.

Почти съвършено обичана 

  Поезия » Друга
1362 1 27
Защото обичам - обичам във вярност
и не изпадам в моментни приумици,
в себе си нося онази безкрайност,
кръстосала шпага с хорски безумици.
Раздавам се, но имам още за даване,
във всеки оставям частици от мен,
грешките вписвам в графата "прощаване",
забравени там се изтриват след ден.
Дори и да плача, наум се усмихвам,
защото боли, но знам, че съм жива,
в тишината заслушана после притихвам,
и грижовната вечер с мечти ме завива.
Любовта ми си има различни лица
и с много имена е наричана,
посявам я тайно в любящи сърца
и съм почти съвършено обичана.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??